България отпуска минимални средства за Изкуствен Интелект
Последни изследвания подчертават, че България инвестира относително малко в изкуствения интелект (ИИ), като разкриват нейната позиция спрямо европейските партньори. С ИИ, който има потенциал да допринесе значително за световната икономика, страната се изправя пред съществена необходимост да увеличи участието си в конкурентното поле на цифровите иновации. Софията разпределя само 0,62% от средствата за ИИ проекти от фондовете за дигитализация.
Фондовете на Next Generation EU (NGEU) водят мнозинството от цифровите инвестиции
Основният източник на инвестиции в дигитализацията в ЕС е инструментът Next Generation EU и неговият Фонд за възстановяване и устойчивост. Тези програми представляват значителни 70% от общата инвестиция в цифровата трансформация. България е разпределена 10,18 милиона евро от огромните 117 милиарда евро, предоставени от NGEU за цифровата трансформация на държавите-членки.
Позицията на България в пейзажа на изкуствения интелект
Въпреки скромния си принос, Италия дава пример с решителната си сума от 42 милиарда евро, запазена за цифровия растеж. Важността на ИИ се подчертава от предсказания, че до 2030 г. ИИ може да превземе принос от 11 трилиона евро за световната икономика. Има значително преобразяване на работната сила, с оценени 60 милиона нови работни места, очаквани в цял световен мащаб до 2025 г. поради ИИ и роботиката.
Предизвикателства остават за цифровото развитие на България
Въпреки това пътят към използване на ползите от ИИ не е без препятствия. Експертите в Европейския парламент, като Велина Лилянова, идентифицират ключови предизвикателства, като регулаторни бариери, липса на цифрови умения, ниски нива на цифрова трансформация на компаниите и проблеми с доверието.
Визия на Европейската комисия за 2030 г.
Европейската комисия е поставила амбициозни цели за 2030 г., като цели 90% от МСП в ЕС да постигнат основно ниво на цифрова интензивност и 75% от компаниите в ЕС да внедрят технологии като облачно изчисляване, изкуствен интелект и големи данни.
За да се предостави допълнителен контекст за ситуацията на България в развитието на ИИ, е важно да се отбележи, че България има история на силни образователни постижения в математиката, ИТ и инженерството. Въпреки това страната се е борила да превърне образования си талант в движеща сила за иновации в областта на ИИ с темп, който да отговаря на по-големите европейски икономики.
Най-важните въпроси, свързани с тази тема, включват:
– Защо България отстъпва в развитието на ИИ?
България може да отстъпва поради комбинация от фактори като ограничени средства, малък размер на пазара, оттегляне на мозъци, където талантливите лица имигрират за по-добри възможности, и може би исторически липса на фокус върху създаването на иновационни екосистеми, които подкрепят технологиите на ИИ.
– Как може да се навъртя ИИ в България?
Потенциалните действия включват увеличаване на публичните и частните инвестиции в ИИ, подобряване на регулаторната среда за стимулиране на иновациите, подобряване на сътрудничеството между академията и промишлеността, и разработване на инициативи за задържане и привличане на най-добрия талант.
Ключовите предизвикателства, свързани с темата, включват необходимостта от:
– Подобряване на инвестициите в цифровия сектор.
– Преодоляване на липсата на цифрови умения.
– Подобряване на цифровизацията на компаниите.
– Справяне с доверието на обществото в новите технологии.
Съществуват контроверзии около въпроси като това как ИИ може да доведе до изселване на работни места и етичните аспекти на процесите за взимане на решения с ИИ.
Предимства и недостатъци, свързани с увеличен фокус върху ИИ в България:
Предимства:
– Икономически растеж: ИИ може да доведе до икономически растеж чрез оптимизиране на процесите и създаване на нови продукти и услуги.
– Създаване на работни места: На дългосрочна гледна точка ИИ може да доведе до създаването на нови работни места, особено в сектора на технологиите.
– Иновации: Различният сектор на ИИ може да насили ролята на България като център на иновациите в региона.
Недостатъци:
– Изселване на работни места: Съществува риск от това ИИ да изсели съществуващите работни места, което може да доведе до повишаване на нивата на безработица в определени сектори.
– Разлика в уменията: ИИ изисква работна сила с напреднали цифрови умения, което може да бъде предизвикателство за развитие.
– Проблеми с поверителността: Увеличеното използване на ИИ може да доведе до загриженост относно поверителността и защитата на данните.
За повече информация относно развитието на ИИ в целия Европейски съюз и стратегиите, които бяха предложени от Европейската комисия, заинтересованите читатели биха могли да намерят стойност в посещаването на уебсайтовете на политиките, свързани с Дигиталната трансформация в Европейската комисия и официалния портал на Европейския съюз. Тези връзки трябва да предоставят повече представа за начина, по който държавите-членки на ЕС, включително България, планират да се справят с областта на цифровите иновации и ИИ.