По последни новини, лондонската полиция се е сблъскала с критики за използването на напреднали камери, задвижвани от изкуствен интелект, за извършване на живи сканирания на лицето в района на Кройдън. Въпреки че технологията е доказала успешност в идентифицирането и задържането на лица, заподозрени за различни престъпления, се съобщава за загриженост относно възможно злоупотреби и нарушение на личната неприкосновеност.
Министърът на полицията Крис Филп пропагандира по-широкото прилагане на технологията за разпознаване на лица, подчертавайки нейния значителен потенциал и ролята й за разрешаването на престъпления, които иначе биха останали неразкрити. Въпреки това някои парламентаристи изразяват безпокойство и призовават регулаторът на личната неприкосновеност на правителството да предприеме настъпни регулаторни действия, за да предотврати злоупотребата на технологията.
Законодателите се тревожат особено за масовата обработка на чувствителни биометрични данни без знанието на лицата, като гледат на това като сериозен риск за правата на британското общество. Те се страхуват, че обществените пространства могат да бъдат превърнати в среди на постоянно наблюдение, като както корпорации, така и правителството имат достъп до информацията на личностите.
Критиците твърдят, че технологията е довела до множество неправомерни намеси от страна на полицията поради грешни съвпадения. Те указват на инциденти като задържането на 14-годишно момче в училищна униформа, което било освободено само след като били взети отпечатъци от пръстите му. Освен това, се изразяват загриженост и относно използването на технологията за разпознаване на лица от частни компании, което може да доведе до сериозни последици за личности, които са били неправилно идентифицирани.
Групите за граждански свободи виждат технологията като тежка и несъвместима с демократичното общество, като правят сравнение с „1984“ на Джордж Оруел. Те я разглеждат като инструмент, който свежда личностите до ходящи идентификационни карти и се страхуват от безконтролната власт, която дава на полицията.
Противниците настояват за правна и техническа надзорност, за да се гарантира отговорното и етично използване на технологията за разпознаване на лице. Те се питат дали полицейските сили в момента разполагат с необходимите ресурси и капацитет за такъв надзор.
Въпреки че Министерството на вътрешните работи уверява, че законите за защита на данните, равенството и правата на човека строго регулират използването на технологията, критиците остават недоволни. Европейският парламент вече е гласувал за забрана на живата технология за разпознаване на лица в обществени пространства, а някои британски законодатели пропагандират още по-строги мерки.
Консервативният член на парламента Дейвид Дейвис твърди, че живата технология за разпознаване на лица няма място в Британия, тъй като никога не е получила явно одобрение от парламента и се счита за инструмент за масов наблюдение без подозрение.
Докато дебатът продължава, все още предстои да се види как ще бъде регулираното използване на технологията за разпознаване на лица и дали ще бъдат въведени по-строги мерки за защита на личната неприкосновеност и правата на лицата в Обединеното кралство.