Бивш завод за производство на млечни продукти, забравен и показващ признаци на запущеност, е на път да стане знак на иновация и изследвания в Испания. Заводът Clesa с разбити прозорци и стени, покрити с графити, представлява ярък контраст спрямо изминатите си дни на активност. Трудно е да си представим, че преди само 13 години е бил место на големи дейности. Сега останали са само една табела, гардероби за служители и слаби следи от съдове за мляко.
Kadans Science Partner, холандската компания, която води оживлението, планира да инвестира 30 милиона евро за превръщане на разрушената структура в процъфтяващ иновационен център до края на 2026 година. Този проект, който някога се сблъска с пречки, вече е в движение, с очакванията дарастващи за неговото завършване. 15 000 квадратни метра площ се стреми да приюти утвърдени фирми, стартъпи и институции в областта на здравеопазването и науките по живота. Мигел Мунос, генерален мениджър на Kadans в Испания, обяснява, че целта е да се създаде екосистема, насърчаваща сътрудничество и изследователска и развойна дейност в области като роботика, изкуствен интелект и биотехнологии.
Голямата част от завода ще бъде преобразена, за да подкрепи науката и технологията, отделяйки 12 000 квадратни метра за лаборатории и работни пространства, предназначени да насърчават научните открития. Освен това сградата ще отговаря на местните изисквания посредством организиране на медицински конференции, културни събития и научни програми за обществеността, изпълнявайки изискванията, представени от конкурса Reinventing Cities на градския съвет на Мадрид.
Образователно, центърът няма само да обслужва заведения за висшето образование, но също така ще предлага технологично обогатени класни стаи за средни училища и центрове за професионално обучение в района Фуенкарал-Ел Пардо. Тук учениците ще имат възможност да заложат в по-дълбоки изследвания на теми като роботика и устойчива икономика в помещения, оборудвани по-добре от стандартните училища, включително съвременни инструменти като 3D принтери.
Рехабилитацията на сградата ще зачита нейната оригинална архитектурна същност, следвайки насоки за сградите от културно значение. Развитието на сградата, инициирано от Общността Мадрид и чакащо одобрението за строително разрешение от градския съвет, включва планове за реновация на фасадата, премахване на азбест и поправка на структурни протичания.
С планираните зелени площи около и вероятно в завода, оживената структура ще отрази своето дизайнерско решение от 1961 г. от известния архитект Алехандро де ла Сота, познат с иновативното си използване на недиректна светлина и преднапрегнат бетон. Въпреки споровете около новото предназначение, проектът цели да почита своето архитектурно наследство и да създаде динамична, сътрудничеща и инклузивна среда за бъдещите иноватори.
Какви са основните предизвикателства при трансформирането на запустял завод в иновационен хъб?
Предизвикателствата включват справяне с деградиращото физическо състояние на сградата, като структурната цялостност, премахването на азбеста и поправката на протичащи места. Възстановяването на сградата трябва да спазва регулациите, особено когато мястото е сграда от културно значение. Тези регулации могат да ограничат промените, които могат да се направят по външния вид и интериора на сградата. Освен това, финансирането може да бъде съществено предизвикателство, тъй като проектите за оживяване често са скъпи. Осигуряването на новите обекти да отговарят на функционалните изисквания на съвременните дейности по изследвания и развойна дейност също е предизвикателство.
С какви спорове е свързан проектът?
Най-честите спорове, свързани с такива проекти, обикновено се отнасят до притеснения, свързани с урбанизацията, при която инвестициите в областта могат да повишат стойностите на имотите и потенциално да изгонят настоящите жители или бизнеси. Друг потенциален източник на спор може да бъде от страна на защитниците на наследството, които предпочитат оригиналното състояние на сградата да бъде поддържано или от хора, които не са съгласни с избора на ново предназначение за сградата.
Какви са предимствата на трансформирането на запустял завод в иновационен хъб?
Предимствата включват стимулиране на икономическото развитие и създаване на работни места в района. Иновационният хъб може да служи като катализатор за нови технологии и растеж на индустрията, насърчавайки културата на иновацията и предприемачеството. Освен това, такова преобразуване може да оживи занемарена част от града, да подобри стойностите на имотите и да осигури общностни услуги и образователни възможности.
Какви са недостатъците?
Недостатъците могат да бъдат свързани със заинтересоваността на финансовия риск, въвлечен в такъв голям проект, възможното изселване на текущи жители поради урбанизацията и възможността за неподходящо адаптиране на старата структура към новите технологични изисквания. Съществува и рискът проектът да не бъде завършен навреме или в рамките на бюджета, което може да доведе до изгубени ресурси.
The source of the article is from the blog scimag.news