Експертите изразяват загриженост от заплахата от фалшиви новини, влияни от изкуствен интелект, за целостта на избирателния процес в Европа. Докато континентът продължава да провежда избори, разпространението на лъжлива информация остава значително предизвикателство със способността си да заблуди милиони гласоподаватели в целия Европейски съюз.
Около 350 милиона граждани в рамките на ЕС се очаква да участват в изборите за избор на своите представители. Пред тези решаващи гласове има забележителен скок в количеството и съфистицираността на фалшивите новини и анти-ЕС дезинформация, която се разпространява в държавите-членки.
Увеличенето на AI инструменти, които могат лесно да генерират измамно съдържание, е засилило страховете, че заблуждаващите избиратели биха могли да станат по-лесно, отколкото някога. Източници на това онлайн зло са открити както в рамките на ЕС, така и от външни действащи лица като Русия и, в по-малка степен, Китай. Въпреки че директният доказателства за връзка с такива атаки са трудни за установяване, широкото разпространение на лъжливо съдържание често ниасава към външни намеси.
Миналата година, точно преди националните избори в Испания беше регистрирана фалшива интернет страница, приличаща на официалния сайт на Мадрид, като неправилно твърдеше, че може да бъде нападание на изборните секции. Подобно на това, инциденти на изкуствено генерирани записи, представящи се за кандидати, които обсъждат планове за манипулация на изборите, се появиха преди събитията в Словакия, налагащи бърза проверка, за да се разоблюдат техните лъжи.
За да се бори с увеличаването на дезинформацията, свързана с изборите, ЕС въведе Дигиталния акт за услугите, който задължава платформите да отговарят за разпространението на фалшива информация. Освен това законодателството насърчава технологични компании като Мета да засилят мерките за защита на потребителите от пропаганда.
Facebook, например, активно идентифицира потенциални кибер заплахи чрез Център за операции по избори и подобрява политиките си срещу съдържание, генерирано от AI, включително намаляване на ранга и маркиране на нарушения спрямо дейностите на общността. Все пак, с платформи като „X“ (предишно Туитър) проявяват по-спокоен подход към отборите за избирателната честност, пълното въздействие на тези мерки остава да се види.
Потенциалното въздействие на изкуствено генерираните фалшиви новини върху европейската демокрация:
Основни предизвикателства и спорове:
1. Разпознаване на фалшиви новини: Един от основните проблеми е затруднението в различаването между истинските новини и фалшивите новини, създадени от ИИ. Технологиите на ИИ като дълбокото обучение позволяват създаването на съдържание, което имитира истински новини, което прави трудно и за гражданите, и за автоматизираните системи да откриват лъжите.
2. Време за реакция: Разпространението на дезинформацията може да бъде бързо и да достигне далеч и широко, надминавайки времето за реакция на проверяващите фактите и модераторите на съдържание. Тази закъснител може да има дългосрочни последици за общественото мнение и резултатите от изборите.
3. Свобода на изразяването срещу регулация: Съществува деликатен баланс между регулирането на фалшивите новини и уважението към свободата на словото. Въпреки че се нуждаем от мерки за борба с дезинформацията, съществува риск от цензура или прекомерно намеса от страна на правителството, което би могло да пречи на демократичните свободи.
4. Глобална срещу местна реакция: Източникът на фалшивите новини, генерирани от изкуствен интелект, често е международен, което усложнява реакцията, тъй като включва сътрудничество през граници и предизвикателства с юрисдикцията.
5. Етичното използване на ИИ: Етичното използване на ИИ също е спорен въпрос, тъй като ИИ може да бъде използван за полезни цели и лоши намерения. Установяването на етични насоки и гарантирането на съответствие е сложно, особено поради вариращите международни стандарти.
Предимства на ИИ при борба с фалшивите новини:
– Мащабируемост: ИИ може да анализира и филтрира съдържание на мащаби, невъзможни за хората, като така помага за бързата идентификация на потенциални дезинформации.
– Разпознаване на модели: Системите на ИИ са способни да разпознават модели, които указват на фалшиви новини и могат да бъдат обучени да откриват тънки индикации, които могат да избегнат хората.
Недостатъци на ИИ при борба с фалшивите новини:
– Липса на контекст: ИИ може да се бори с разбирането на контекста, което води до грешни положителни или отрицателни сигнали при маркирането на съдържание.
– Адаптация от лоши действащи лица: Понеже системите на ИИ се подобряват в откриването на фалшиви новини, лошите действащи лица също съвършенстват своите подходи, което води до разрастване между разпространителите на дезинформация и тези, които се опитват да ги спрат.
Свързано с темата:
– Дипфейксите са увеличили проблема с фалшивите новини, като позволяват създаването на реалистично изглеждащи видео и аудио, създавайки значителни предизвикателства за проверяването на автентичността на медийното съдържание.
– Въздействието на фалшивите новини върху демократичния процес не се ограничава само до изборите, а се разпростира до ежедневния политически дискурс, потенциално плячкосващо обществото и подкопавайки доверието в институциите.
Ако желаете да научите повече за фалшивите новини и ИИ, можете да посетите следния източник: Европейска комисия
Моля, обърнете внимание, че предоставените URL адреси са валидни само ако се пренасочат директно към основния домейн, без никакви пътеки към подстраници или параметри.