Изкуствен интелект изваява път за истината в медиите
В епоха, когато фалшиви новини и дезинформацията бързо се разрастат чрез социални мрежи и други комуникационни канали, се проведе критично обсъждане в Сала Цуккаки на Сената, което разкри новоизгледанието наскоро проучвано. Проучването беше съвместно усилие между Универзитас Меркаторум и Фондацията Виторио Окорсио ЕТС, докосващо жизнената среща на изкуствен интелект (ИИ) и дезинформация.
Събитието обедини представители на правоприлагащите органи, академични среди, журналисти и представители от различни институции, за да дискутират и стратегизират относно тактиките за дезинформация, операциите на алгоритъма и необходимите законодателни подходи за сдържане на разрастващия се проблем.
Секторът на комуникациите, като особено уязвим за дезинформация, подчертава необходимостта от съгласувани действия в различни области за решаване на проблема.
Напредък в информационната цялост чрез изкуствен интелект
Подчертаната важност на създаването на партньорства между публичните органи, университетите, неправителствените организации и бизнеса за борба с дезинформацията през събитието. Фокусирането върху образованието на уязвимите групи като младите и създаването на сложни компютърни инструменти за диагностициране и смекчаване на кампаниите за фалшиви новини са основни приоритети в рамките на този проект.
Прототипът на алгоритъм, базиран на машинно обучение, беше центърален елемент на събитието. Тази технология беше разработена за откриване и маркиране на фалшиви новини в реално време в интернет. Сравнителни методи бяха използвани при развитието на този алгоритъм, като бяха прегледани начините, по които страни като Франция и Германия са законодателствали отговорността на доставчиците при борбата с пропагандата и дезинформацията, като задават конституционни въпроси.
Събитието бе структурирано около три основни сесии, които засягаха различни подходи за борба с дезинформацията. Диалогът включваше ролите и отговорностите на държавните институции, приносите на частния сектор и последните политически инициативи, предложени за борба с дезинформацията.
Критични въпроси за правосъдието и технологиите
Допълнителен интерес беше насочен към развитието на нови технологии в различни области, като се подчертаха методите и техниките на тези, които се опитват да дезинформират, използвайки широко алгоритми в области като такива, които предизвикват наложителни и критични въпроси, които трябва да бъдат адресирани.
По отношение на темата „Справяне с дезинформацията в епохата на изкуствения интелект“, има няколко допълнителни факти, ключови въпроси, предизвикателства, спорове, предимства и недостатъци, които са съществени, но не се споменават в статията:
Допълнителни съществени факти:
– ИИ може да анализира големи набори от данни, за да идентифицира шаблони, които указват на фалшиви новини, като надежност на източника, стил на писане или автентичност на изображението.
– Дълбокото машинно обучение и естественото езиково обучение са основата на много ИИ системи, които откриват дезинформация.
– Ботовете и автоматизираните системи, подпомагани от ИИ, могат също да бъдат използвани за бързо разпространение на дезинформация по различни платформи.
– Инструменти на ИИ като обратнотърсене на изображения могат помогнат да се установят произходът на изображенията и да се провери дали те са били манипулирани или изнесени от контекста.
Ключови въпроси:
– Как можем да гарантираме, че системите на ИИ, използвани за борба с дезинформацията, не случайно ще потискат легитимната свобода на словото или ще насърчават цензурата?
– Какви мерки са взети, за да се гарантира, че ИИ не развива предразсъдъци, които могат да влияят на неговото съдебно решение относно това, какво се счита за дезинформация?
Предизвикателства и спорове:
– Транспарентност: Разбирането на основата на решенията на ИИ може да бъде трудно, което поражда възможни притеснения относно транспарентността.
– Защита на личните данни: Събирането на данни за обучение на ИИ в идентифициране на дезинформация може потенциално да нарушава неприкосновеността на частното лице.
– Манипулация: Постоянно се води битка между развитието на ИИ за откриване на дезинформация и използването на ИИ за създаване на по-софистикирани фалшиви повествования, като например дълбоки и измами.
Предимства:
– Мащабируемост: ИИ може бързо да анализира огромни обеми от съдържание, което е от съществено значение, като се има предвид огромното количество данни, споделяни онлайн всеки ден.
– Постоянен мониторинг: За разлика от човешките факт-чекъри, системите на ИИ могат да работят 24/7, за да контролират дезинформацията.
– Контекстуален анализ: Инструментите на ИИ могат да включат контекст, докато оценяват валидността на информацията.
Недостатъци:
– Грешни позитиви/негативи: ИИ може грешно да отбележи верна информация като грешна или обратно, което може да доведе до дезинформация или цензура.
– Адаптируемост на злонамерени действащи лица: Тези, които се стремят да разпространяват дезинформация, могат да приспособяват техните тактики, за да избегнат методите на откриване на ИИ.
– Необходимост от човешко наблюдение: Инструментите за откриване на ИИ изискват човешко наблюдение, за да вземат нюансирани решения, което може да забави процеса и да представи човешки предразсъдъци.
За тези, които желаят да изследват повече по темата и свързаните инициативи, ето няколко предложени връзки:
– Световната здравна организация: за техните позиции относно дезинформацията, особено в контекста на общественото здраве.
– Обединените нации: за информация относно глобални усилия и политики за справяне с дезинформацията.
– Европейски парламент: за законодателните подходи в ЕС за борба с дезинформацията.