Мюнхенският орган за контрол в медиите подчертава важността на различаване между реално и фалшиво съдържание
Президентът на Баварския орган за регулиране на новите медии (BLM), Торстен Шмиеге, подчерта растящата важност на медийната грамотност, особено в епоха, която все повече се формира от изкуствен интелект. По време на изявление в Мюнхен, той подчерта как способността да се различава между автентична и фалшива информация става все по-необходима за поддържане на доверието на публиката към медиите.
Баварският орган инвестира в подобряването на разбирането на медиите сред всички възрастови групи
BLM се посвещава на подобряването на медийната грамотност на децата, юношите и възрастните чрез различни инициативи, като онлайн ръководството Flimmo. Това ръководство служи като образователен инструмент, осигурявайки оценки и прозрения относно актуалното телевизионно и социално медийно съдържание.
Усилията на BLM се подкрепят от изследвания за изкуствения интелект и алгоритмите в ежедневието на младежите
Тези усилия се подкрепят от строго изследване на съвременни теми, като влиянието на алгоритмите и изкуствения интелект в ежедневието на младите хора. Това беше споделено от BLM, когато публикуваха най-новия си годишен доклад за медийната грамотност.
Една от водещите гласове сред медийните регулаторни органи в Германия
Като един от 14-те щатски медийни органи в Германия, BLM надзирава доставчиците на цифрови платформи, както и частните радио- и телевизионни програми в Бавария. Организацията непрекъснато работи за създаване на обстановка на информирано и компетентно консумиране на медийно съдържание сред публиката.
Ключови предизвикателства и контроверзии в медийната грамотност и изкуствения интелект
Един от ключовите предизвикателства в медийната грамотност е бързият темп на технологичните промени, особено с интеграцията на изкуствения интелект. Това прави трудно за индивидите да следят новите медийни платформи и да различават автентичната информация. Създаването на съдържание, управлявано от изкуствения интелект, може да породи реалистични, но синтетични медии, като например deepfakes, което затруднява за средната личност идентифицирането на това, което е реално и което не е.
Друг проблем е персонализираният поточният контент, създаден от алгоритмите на изкуствения интелект, които могат да създават „еко стаи“ или „филтърни мехурчета“. Тези термини описват как социалните медии могат да ограничат изложението на човека на разнообразни перспективи, като насочват съдържанието въз основа на миналото му поведение и предпочитания.
Възникват и контроверзии относно неприкосновеността на личния живот и етичното използване на данни в системите с изкуствен интелект. Има загриженост относно начина, по който алгоритмите на изкуствения интелект използват лични данни за насочване на потребителите към конкретни съдържания, пораждащи проблеми относно съгласието и възможността за манипулация.
Предимства и недостатъци на изкуствения интелект в медиите
Има множество предимства на изкуствения интелект в медиите. Например, изкуственият интелект може да помогне за автоматизация и оптимизиране на различни процеси като препоръки за съдържание, модериране и анализ на аудиторията, което води до по-ефективни операции. Изкуственият интелект също предлага потенциала за персонализирани медийни преживявания, подобрявайки привлекателността и удовлетвореността на потребителите.
От друга страна, изкуственият интелект може да задълбочи предразсъдъците, ако алгоритмите се обучават върху предразсъдъчни данни. Също така съществуват загрижености относно изгубата на работни места, тъй като изкуственият интелект става по-способен да изпълнява задачи, които традиционно се извършват от хора. Освен това потенциалът на изкуствения интелект да се използва за кампании на дезинформация и създаване на убедително фалшиво съдържание може да има значителни отрицателни обществени последици.
Съществени факти, които не бяха споменати в статията
– В световен мащаб съществуват множество инициативи и платформи, целящи подобряването на медийната грамотност. Примери включват Media Literacy Now в Съединените щати и подхода на Европейската комисия към медийната грамотност в стратегията си за единен цифров пазар.
– Според проучване от 2019 г. на Pew Research Center, около две трети от американците казаха, че измислените новини и информация са оказали значително влияние върху тяхното доверие към правителствените институции.
– Терминът „цифрова грамотност“ включва медийната грамотност и се отнася до по-широк набор от умения, нужни за ефективно навигиране в цифровите среди, включително критично мислене и онлайн безопасност.
Свързани връзки
За допълнително проучване на темата за медийната грамотност и нейното значение в дигиталната епоха, разгледайте следните домейни:
– Bayerische Landeszentrale fur neue Medien (BLM)
– Европейска комисия
– Pew Research Center