Висшият апелативен съд в Южна Корея потвърди предишно решение, че изкуственият интелект (ИИ) не може да бъде посочен като изобретител в патентни заявки. Стивън Тейлър, разработчик на ИИ от американско гражданство, подаде съдебно искане срещу Корейския офис по интелектуална собственост с искане за обратно преценяване на решението за недопустимост на неговата патентна заявка.
Тейлър подаде патентни заявки в 16 държави, в които посочи ИИ системата си „DABUS“ като изобретател. Той твърдеше, че DABUS автономно е създал определени продукти, като контейнери за храна, след като научил информация от бази данни. Въпреки това Корейският офис по интелектуална собственост отхвърли заявката, като заяви, че ИИ система не е правилен изобретател.
На първоинстанционното разглеждане бе подчертано, че според документацията на корейското патентно право, изобретател трябва да бъде „лице“, което ясно се отнася до физическо лице. Законът предполага, че ИИ може да бъде разглеждан като „обект“ и следователно липсва капацитетът да притежава права независимо. Освен това съда посочи, че изглежда малко вероятно ИИ да измисли нещо напълно самостоятелно без човешка намеса, и че човешкият принос играе значителна роля в процеса на изобретенията, подадени от Тейлър.
Най-важни въпроси и отговори:
Q: Защо корейският съд отхвърли идеята ИИ да бъде посочен като изобретател в патентни заявки?
A: Корейският съд реши, че според корейското патентно право, изобретател трябва да бъде „лице“, което се отнася до физическо лице. ИИ, като „обект“, не отговаря на тази дефиниция и следователно не може да притежава права или да бъде посочен като изобретател.
Q: Кой е Стивън Тейлър и каква е неговата връзка с ИИ системата ‘DABUS’?
A: Стивън Тейлър е разработчик на ИИ от Съединените щати, който създаде ИИ системата ‘DABUS’. Той вярва, че DABUS автономно създава нови изобретения и трябва да бъде признат като изобретател.
Основни предизвикателства и контроверзии:
Значително предизвикателство в темата е развиващата се природа на възможностите на ИИ и традиционните правни рамки, които уреждат правата върху интелектуалната собственост. Възниква контроверзия около признаването на иновации, генерирани от ИИ и прилагането на закони, предназначени за човешки изобретатели, на машинно генерираните творби. Това поражда въпроси за собственост, отговорност и ролята на ИИ в креативния и изобретателски процеси.
Предимства:
– Попълването на възможността ИИ да бъде признат като изобретител гарантира, че хората, които в крайна сметка са отговорни за развитието и поддържането на ИИ системите, се признават и носят отговорност.
– Поддържа съществуващата рамка за права върху интелектуалната собственост, осигурявайки стабилност и предсказуемост за иноваторите и бизнеса.
Недостатъци:
– Чрез липсата на признаване на ИИ като изобретател, законът може да не върви в крак с технологичните постижения, което потенциално би могло да забави иновациите.
– Може да липсва стимул за разработчиците да създадат високоавтономни иновативни ИИ, ако не могат да гарантират патентни права за иновации, генерирани от ИИ.
За повече информация относно интелектуалната собственост и ИИ можете да посетите Световната организация по интелектуална собственост. Моля, уверете се, че проверявате техните последни актуализации и решения относно ИИ и патентите.
The source of the article is from the blog jomfruland.net