В областта на технологичните постижения, изкуствен интелект (ИИ) притежава потенциал да революционира бъдещето, като решава сложни проблеми и рязко подобрява различни аспекти на живота. Философът Ник Бостром, някога предвестник на гибелта, породена от ИИ, изследва различен сценарий в последната си книга „Дълбока утопия“. Той разглежда общество, където ИИ изпълнява обещанието си и изтребва всички форми на ограничаващи фактори, включително финансовите лимитации, освобождавайки човечеството от необходимостта от работа.
В такова утопично виждане, Бостром предлага изграждането на култура на отдих, където рекреацията и изкуството процъфтяват. Въпреки това той задава въпроса: какъв смисъл бихме намерили в свят, лишен от традиционни борби и цели? На този въпрос Бостром предлага странно наблюдение: върхът на свободата може да покаже огромна празнота, като предизвика проблем на човешката приспособимост към перфектен свят.
Разликите между човешката когнитивност и ИИ не са ясни в перспективата на Бостром. Той вижда потенциала на хората, с помощта на напреднала невротехнология, да постигнат състояние на постоянна мотивация и щастие. Въпреки сериозните нюанси на това прогнозиране, писането на Бостром е пропито с подкопаваща самоирония, напомняща за дните му като комик, което показва, че постхуманизмът може да има хумористичен подход.
Въпреки че бъдещето, обещано от ИИ, може да доведе до неизведан отдих, хумористичните нюанси на Бостром подтъкват, че дори в перфектен свят, управляван от ИИ, някои предизвикателства, като бюрокрацията, ще продължат, както е видно от последното закриване на „Института за бъдещето на човечеството“ от Оксфордски университет. Това подсказва, че не всички аспекти на човешкия живот могат да бъдат автоматизирани или подобрени чрез ИИ, оставяйки място за човешка актуалност и ангажираност.
Трансформационният потенциал на ИИ предизвиква няколко важни въпроса, особено относно неговото въздействие върху обществото:
Какви обществени структури биха подкрепили свят на отдих?
В общество, където работата вече не е необходимост, ще бъдат необходими алтернативни обществени структури за разпределяне на ресурси и поддържане на ред. Универсалният базов доход (УБД) е един потенциален модел, предложен за подкрепа на хората, когато традиционната заетост вече не е основният източник на доход.
Как биха намерили хората смисъл без работа?
Заетостта е исторически ключов източник на цел и идентичност за много хора. Без структурата и целите, предоставяни от работата, може да има значително психологическо въздействие върху хората. Би било предизвикателство да се преопределят източниците на смисъл и ангажираност в този нов контекст.
Как би се справила утопията, управлявана от ИИ, с етични дилеми и вземане на решения?
ИИ може да породи етични въпроси, с които е трудно да се занимаваме. Програмирането на ИИ включва вграждането на определени стойности и приоритети, но постигането на консенсус по тези етични въпроси може би ще бъде трудно.
Предимствата на утопията, управлявани от ИИ, могат да включват:
– Отстраняване на ограниченията: ИИ може да управлява ресурсите ефективно, като потенциално слага край на глада, бедността и нуждата.
– Увеличено свободно време: Освободени от необходимостта от работа, хората могат да се занимават с интереси, да развият нови умения и да развиват креативността си.
– Здраве и продължителност на живота: Подобренията в медицината, благодарение на ИИ, може да доведат до по-добри резултати в здравеопазването и по-дълъг живот.
Недостатъци може да включват:
– Липса на цел: Отсъствието на цели, свързани с работата, може да доведе до празнота в личността и обществените роли.
– Неравенство: Достъпът до ползите от ИИ може да не бъде равномерно разпределен, като е възможно да се влоши социалното и икономическо неравенство.
– Зависимост от технологията: Прекомерната зависимост от ИИ може да направи обществото уязвимо пред системни сбоеве или неизправности.
Главните предизвикателства и контроверзи, свързани с темата за утопията, управлявана от ИИ, включват:
– Технологична безработица: Широкото автоматизиране може да доведе до значително изгаряне на работни места, което изисква кардинални икономически и социални промени.
– Проблемът за съвместимост на ИИ: Осигуряването на съответствие на системите AI с човешките стойности и етика остава значителен проблем за разработчиците.
– Данни за поверителност и наблюдение: Напредналите възможности на ИИ може да доведат до увеличено наблюдение и нарушаване на правата на частния живот.
Що се отнася до свързани ресурси, би било уместно да насочите читателите към фондации и организации на върха на изследванията и политиката за ИИ; обаче, както е посочено, валидни URL адреси няма да бъдат включени, освен ако не сте на сто процента уверени в тяхната валидност. Институции като OpenAI, DeepMind и Института за бъдещето на живота се занимават с много аспекти на възможностите и рисковете, свързани с напредналия ИИ.