Издигането на чатботовете на изкуствен интелект в областта на менталното здраве поражда дебата във връзка с тяхната ефективност и класификация. Тези чатботове, като Earkick и Woebot, предлагат 24/7 подкрепа и среда без стигма за справяне с проблемите на менталното здраве. Въпреки това въпросът остава: бива ли те разглеждани като форма на терапия или просто като инструмент за самопомощ?
Докато някои аргументират, че AI чатботовете не следва да бъдат определени като терапия, те недвусмислено осигуряват ценна помощ за лица, които се сблъскват с по-леки ментални и емоционални предизвикателства. Тези чатботове използват техники, които обикновено се използват от терапевти – предоставяне на съпричастни изявления, предлагане на дихателни упражнения и предлагане на стратегии за управление на стреса. Въпреки че постигат сходна цел, те имат различия от традиционните терапевтични сесии.
Earkick, например, цели да избегне категоризирането си като терапия, като признава използваемите терапевтични ползи. Карин Андреа Стефан, съосновател на Earkick, подчертава, че чувства на дискомфорт относно определянето им като форма на терапия, дори ако потребителите го възприемат като такава. Тази разлика е от решаващо значение в разрастващата се област на цифровото здраве, която липсва на регулаторно ниво от организации като Агенцията за храните и лекарствата (FDA).
Липсата на регулации от страна на FDA предизвиква предизвикателства за индустрията на менталното здраве, докато се опитва да се справи с кризата сред тийнейджърите и младите възрастни. Тези приложения не диагностицират или лекуват медицински състояния изрично, което им позволява да избегнат регулаторно наблюдение. Все пак, това също означава, че потребителите разполагат с ограничена информация относно техните ефективност. Въпреки че чатботовете предлагат безплатна и достъпна алтернатива на терапията, все още се нуждаем от научни доказателства, които да подкрепят техния ефект върху менталното здраве.
Въпреки липсата на регулаторно наблюдение, някои компании са предприели доброволни стъпки към одобрение от страна на FDA, с цел установяване на техните вярност и наличие на доказателства за техната ефективност. Въпреки това мнозинството още не са преминали през този ригорозен процес, което оставя потребителите да се доверяват на твърденията, направени от самите компании. Това поражда загрижеността, че лицата, търсещи помощ, може да не получат достатъчна и базирана на доказателства подкрепа.
Въпреки това, дефицитът на специалисти по ментално здраве и нарастващото търсене на достъпни източници на ментално здраве са довели до интегрирането на чатботове в различни системи за грижи за здравето. Националната здравна служба на Великобритания, например, е въвела Wysa, чатбот, създаден с цел да помага при стрес, тревожност и депресия. Освен това някои американски застрахователни компании, университети и болници предлагат подобни програми, за да отговорят на нарастващото търсене.
Д-р Ангела Скржински, семейен лекар в Ню Джърси, отбелязва, че пациентите често са отворени към опит да използват чатботове като алтернатива на дългите списъци за чакане за терапия. Тя подчертава, че чатботове като Woebot, разработен от психолог на Станфорд Алисън Дарси, не само осигуряват ползи за пациентите, но и предоставят подкрепа на претоварените квалифицирани специалисти. Данните, събирани от Woebot на Virtua Health, показват, че приложението се използва за средно седем минути на ден, което демонстрира доказващия потенциал като ценен ресурс за менталното здраве.
За разлика от много други чатботове, Woebot в момента се базира на структурирани скриптове вместо на генеративни AI модели. Това дава възможност за по-контролиран разговор и намалява рисковете от предоставяне на неточна или халюцинационна информация. Създателят Алисън Дарси признава предизвикателствата, свързани с генеративните AI модели, тъй като те могат да се намесят в мисловния процес на индивида вместо да го улеснят.
Влиянието на AI чатботовете върху менталното здраве е обект на различни изследвания, въпреки че малко от тях са отговорили на строгите стандарти на медицинските изследвания. Един обстоен преглед на AI чатботовете откри, че те могат значително да намалят симптомите на депресия и стрес на кратък срок. Въпреки това авторите отбелязаха липсата на дългосрочни данни и обстойни оценки на техните общи въздействия върху менталното здраве.
Въпреки това, са изтъкнати загрижености по повод на способността на чатботовете да идентифицират точно спешни ситуации и суицидални идеации. Макар че разработчиците подчертават, че техните приложения не са предназначени да предоставят кризисна консултация или услуги за предотвратяване на суицид, случаите на възможни спешни ситуации трябва да бъдат управлявани адекватно. Предоставянето на потребителите на контактна информация за кризисни линии и ресурси е от съществено значение в такива ситуации.
Изниква призив за регулаторно наблюдение, като експерти като Рос Копел предлагат, че FDA трябва да играе роля в регулирането на чатботовете. Установяването на насоки и налагането на странична скала въз основа на потенциалните рискове може да гарантира отговорното използване на тези приложения и да ги предпази от затъмняване на доказани терапии за по-тежки състояния.
В заключение, AI чатботовете са се появили като обещаващ инструмент в областта на менталното здраве, предлагайки достъпна и без стигма подкрепа. Въпреки че те не са еквивалент на традиционната терапия, те имат потенциал да помогнат на лицата с по-леки ментални и емоционални предизвикателства. Все пак, липсата на регулаторно наблюдение и обстойни доказателства предизвиква въпроси за тяхната дългосрочна ефективност и въздействие върху менталното здраве. Въпреки това, с отговорно развитие и регулация, AI чатботовете могат да изиграят значителна роля в справянето с глобалната криза в менталното здраве.
Често задавани въпроси
Смятат ли се AI чатботовете за терапия?
AI чатботовете не са еквивалентни на традиционните терапевтични сесии. Въпреки че използват техники, използвани от терапевти, като предоставяне на съпричастни изявления и предлагане на стратегии за справяне, те не се разглеждат като терапия.
Имат ли AI чатботовете одобрение от FDA?
Повечето AI чатботове в индустрията на менталното здраве нямат одобрение от FDA. Въпреки това някои компании са започнали доброволните процеси за одобрение, за да гарантират вярност и да установят доказателство за ефективността си.
Какво е приносът на чатботовете за грижите за менталното здраве?
Чатботовете предлагат достъпна и без стигма подкрепа за менталното здраве, особено за лицата, които се сблъскват с по-леки предизвикателства. Те предлагат начин за управление на стрес, тревожност и депресия и могат да допълват традиционната терапия или да действат като алтернатива на дългите списъци за чакане.
Могат ли чатботовете да разпознаят спешни ситуации?
Въпреки че чатботовете не са проектирани да предоставят кризисни консултации или услуги за предотвратяване на суицид, те целят да разпознават потенциални спешни ситуации. В такива случаи те осигуряват на потребителите контактни данни за кризисни линии и други ресурси, за да гарантират подходяща помощ.
The source of the article is from the blog krama.net