Използването на генеративен изкуствен интелект (ИИ) в литературата в последно време е предизвикало контроверзи в японската литературна индустрия. Победителката на престижната японска награда Акутагава, Ри Кудан, разкри, че около 5 процента от нейният награден роман „Токио-то Доджо-то“ е директно генериран от ИИ. Докато някои виждат ИИ като иновативен писателски инструмент, други изразяват опасения относно неговото въздействие върху креативността на авторите и качеството на литературните произведения.
При обсъждането на избора за наградата Акутагава, ИИ почти не е бил включен в дискусиите. Той е бил възприет просто като още един герой в историята, според писателя Шуичи Йошида, който е член на журито за избора на наградата. Въпреки това, коментарите на Кудан относно използването на ИИ предизвикаха дебати сред писатели и читатели, които доведоха до обсъждане на бъдещето на ИИ в литературата.
Генеративният ИИ може да генерира текст и друго съдържание въз основа на машинно обучение и команди от потребителя. Той предлага удобен начин за създаване на литературни и художествени произведения без специализирани познания в сферата. С нарастването на използването на генеративният ИИ, възникват опасения относно неговия потенциал за разпространение на невярна информация и нарушаване на интелектуалната собственост. В момента се провеждат усилия за установяване на правила за отговорно използване на ИИ.
Романът на Кудан включва сцена, в която фикционална ИИ технология наречена „ИИ-изграден“ отговаря на въпросите на главния герой. Кудан поясни, че тя е използвала само генериран от ИИ текст за отговорите, които дава ИИ-изграден, като вносила подходящи промени, за да запази текът на историята. Критиците твърдят, че въпреки че ИИ може да помогне на писателите с идеи и структури на писане, той все още не успява да създаде поистински изключителни истории и да се справи със сложните етически теми. Етичните аспекти на креативното писане са предизвикателство за ИИ, тъй като недостига нюансираното разбиране за човешката природа, което идва с хуманното преживяване.
Докато дебатите продължават относно използването на ИИ в литературата, Кудан остава стабилна в своето убеждение да коекзистира с ИИ. Тя вярва, че дори и ако ИИ може да имитира човешкото писане, желанието да се създават истории сами никога няма да изчезне.
Разкритията за използването на ИИ в романа на Кудан подтикнаха дискусии относно бъдещите регулации и изисквания за разкриване на информация за произведения, включващи генерирано от ИИ съдържание. Промени вече се въвеждат в жанра на научната фантастика, като наградата Хоши Шиничи установява специфични насоки за включване на генерирано от ИИ съдържание в представените произведения.
Докато литературният свят се занимава с ролята на ИИ в креативното писане, ясно е, че ИИ може да служи като ценен инструмент, но също така може да предизвика етически и творчески проблеми. И най-накрая, въпросът остава: ИИ ще подобри или ще заплаши творчеството на хуманните автори? Само времето ще покаже, докато развитието и използването на ИИ в литературата продължават да се развиват.
The source of the article is from the blog foodnext.nl