Значението на точното използване на езика в социалното сътрудничество особено се откроява при дискусиите за понятия в технологията, като изкуствен интелект и грешното приложение на термина „памет“ за компютрите.
Уточняването на разликата между интелигентност и изчисление е необходимо, защото интелигентността е вътрешно човешки атрибут, което прави неподходящо да се приписва на машини, дори с прилагателното „изкуствен“. Както е подчертано, нашето мислене и комуникация зависят от яснотата на нашия език. Смущаващите терминологии могат да доведат до неясно мислене и да затруднят комуникацията. Прилагането на точната терминология е толкова фундаментално, колкото и да не се бъркат котки с кучета.
Експертите по въпроса, като Хуберт Ледерер Дрейфус, са подчертали хуманоцентричния характер на „интелигентността“, като се отнасят до свободната воля, хуманно свойство свързано с ума, психиката или състоянията на съзнание. Това се отразява от други, като философът на науката Карл Попър и нобелов лауреат по неврофизиология Джон Екълс, в техния съвместен труд с наслов „Себеси му и неговият мозък“.
Вместо „изкуствен интелект“, е предложено да се използва термина „компютърни алгоритми“ за значими технологични начинания, които ползват човечеството. „Експериментът с китайска стая“ на философа Джон Сърл подчертава основите на работа на една машина: програмирана да изпълнява задачи без разбиране или съзнание.
Измамите по отношение на технологиите и заетостта също изискват преглед. Историята показва, че технологичните постижения освобождават човешката работна сила за нови начинания, а не за безработица. Унищожаването на основните активи, като мисловен експеримент, няма да създаде работни места, а по-скоро ще намали заплатите. Идеално би било, ако машините правеха всичко, човечеството би живяло в състояние на изобилие, но това не е случая, и еволюционният процес на отлагане и създаване на работни места продължава.
Потенциалните рискове от технологиите не са нови; те ехоират дуализма на чук, който може да създава или разрушава. Моралът или безморалното на действията се покои на хората, а не на инертните машини. В свободното общество човешката изобретателност процъфтява, противодействайки на агресията и разкривайки измами от различен произход.
По отношение на образованието, технологията е революционизирала ученето, правейки запомнянето на паметта по-малко необходимо и отверзвайки нови пътища за придобиване на знание. Гъвкавостта на хората да интегрират новите технологични инструменти в образователните методи неизбежно ще продължи да формира учебните среди.
Ключови въпроси и отговори:
Каква е разликата между човешката интелигентност и машинното програмиране?
Човешката интелигентност включва съзнание, самосъзнание, емоция, интуиция и способността да се разбира контекст и абстрактни концепции. Тя включва и ученето от опит и приспособяването към нови ситуации. Машинното програмиране, обаче, е процесът, при който машините се програмират да следват конкретни инструкции и алгоритми за изпълнение на задачи. Машините нямат съзнание или разбиране; те функционират единствено въз основа на данните и командите, които им са дадени.
Могат ли машините да разполагат с реална интелигентност?
В момента машините не разполагат с реална интелигентност в човешкия смисъл. Те могат да симулират определени аспекти на когницията чрез изкуствения интелект и машинното самообучение, но те нямат самосъзнание или истинско разбиране. Някои се прехвърлят, че бъдещето със силно ИИ може да наподоби по-скоро човешките интелектуални способности, но това е предмет на продължителна дебата и етично обсъждане.
Какви са предизвикателствата или контроверсите, свързани с изкуствения интелект и машинното програмиране?
Предизвикателствата и контроверсите включват етични съображения относно принятието на решения на машините, проблемите със защитата на личните данни и технюздаде им, възможността за загуба на работни места поради автоматизацията и възможността да се създадат машини, които биха действали самостоятелно по вреден начин. Освен това има философски дебати относно природата на съзнанието и дали някога може да се копира в машините.
Предимства на машинното програмиране:
– Ефективност и прецизност в задачите.
– Способност да обработва големи обеми данни бързо.
– Постоянство при изпълнение на повтарящи се задачи без умора.
– Предвиждания в различни области като медицина, финанси и транспорт чрез автоматизация и анализ на данни.
Недостатъци на машинното програмиране:
– Липса на приспособимост в непредвидими ситуации, които изискват човешка интуиция.
– Възможност за загуба на работни места в определени сектори поради автоматизация.
– Рискове, свързани със зависимостта от системи, уязвими за грешки или хакване.
– Етични проблеми относно злоупотребата с мощни технологии за изкуствен интелект.
Препоръчителни свързани връзки:
– IEEE: Професионално сдружение за електроника и електротехника (и сходни области).
– Асоциацията за компютърни науки (ACM): Международно учено общество за компютърни науки.
– Асоциацията за напредък на изкуствен интелект (AAAI): Организация, която насърчава изследванията и отговорното използване на изкуствения интелект.
– Асоциацията за компютърна лингвистика (ACL): Международно научно и професионално общество за хора, работещи по проблеми, свързани с природния език и компютъра.
Важно е да се признаят границите между човешкия интелект и машинното програмиране, за да се оценят уникалните характеристики на човешката когниция и за да се осигури, че развитието на технологиите подобряват човешкия живот, без да изкривяват или преоценяват възможностите на машините.
The source of the article is from the blog girabetim.com.br