Както технологията на изкуствения интелект продължава да се развива, а дълбоките фалшиви видеа стават все по-преобладаващи, се появява загриженост за разтърсването на доверието в нашето общество. Но тази нова реалност може също да представлява възможност за нас да преоценим как установяваме доверие и се свързваме с другите.
В свят, където виртуалните взаимодействия са станали норма, важно е да помним, че хората по същество са създадени за лице в лице комуникация. Ние имаме способността да предаваме значение и емоция не само чрез думи, но и чрез изрази на лицето, контакт с очите и допир. Тези не-вербални сигнали играят критична роля за нашата способност да различаваме истината и да изграждаме значими взаимоотношения.
Докато виртуалните технологии ни предоставят удобство и свързаност, те също така ограничават нашата способност да се ангажираме напълно с други на сетивно ниво. Повишението на изкуствения интелект и дълбоките фалшификати е кардинално напомняне за това ограничение, тъй като става все по-трудно да се различи какво е реално и какво е измислено във виртуалния свят.
Вместо да се разчитаме само на виртуални интеракции, може би е време да се върнем към физическия свят и да приемем силата на лице в лице комуникация. Чрез придаването на приоритет на реалните взаимодействия можем да възстановим доверието, базирано на физическа близост и подли човешка връзка.
Стои си да се замислим за степента, до която виртуалните светове може наистина да задоволят нашите вродени релационни способности. Въпреки че те могат да предложат удобство и забавление, те не могат напълно да заместят богатството и дълбочината на лице в лице взаимодействия. Виртуалните светове често ни оставят уязвими и дезинтегрирани, тъй като ограничават нашата способност да се изразяваме напълно.
Докато стоим на прага на бъдеще, управлявано от изкуствения интелект, трябва да признаем ограниченията на виртуалните светове и да преоценим приоритетите си. Вместо да търсим потвърждение и връзка в цифровия свят, трябва да дадем приоритет на реалните преживявания, които ангажират всичките ни сетива и ни позволяват да се изразим напълно.
Чрез приемането на физическия свят можем да станем по-носители в разпознаването на дълбоките фалшифицирани съдържания и лъжливи наративи. Когато взаимодействаме с други лице в лице, ние имаме възможността да ги познаем истински, техните мотиви и автентичността им. В свят, изпълнен с фалшиви реалности, истинската човешка връзка става още по-ценна.
Често задавани въпроси
Какво са дълбоките фалшификати?
Дълбоките фалшификати се отнасят до манипулирани видеоклипове или изображения, които използват технология на изкуствения интелект за създаване на реалистично изглеждащо съдържание, което често е подвеждащо.
Как виртуалните светове влияят на нашите комуникационни способности?
Виртуалните светове ограничават нашата способност да комуникираме напълно, като ни лишават от сетивните преживявания, които са от съществено значение за разбирането и свързването с другите. Виртуалните интеракции предлагат удобство, но не могат да заместят богатството на лице в лице комуникация.
Защо е важна лице в лице комуникацията?
Лице в лице комуникацията ни позволява да използваме не-вербални сигнали, като изрази на лицето, контакт с очите и допир, които са от съществено значение за предаването на значение и изграждането на доверие. Тя ни позволява да се ангажираме напълно с другите на сетивно ниво, което подпомага истински връзки.
Източници:
Източник 1
Източник 2
The source of the article is from the blog publicsectortravel.org.uk