Концепцията за меритокрацията отдавна се обсъжда, като привържениците и критиците предлагат убедителни аргументи относно нейното въздействие върху обществото. Въпреки това въвеждането на изкуствения интелект (ИИ) в уравнението напълно усложнява идеята за реформиране на меритокрацията. ИИ има потенциал да преформира заслугата и самото понятие за меритокрация по шест значителни начина.
Първо, ИИ поставя под въпрос основата на човешката заслуга, като въвежда нечовешко същество, което може да изпълнява задачи и да взема решения на ниво, което може да надмине човешките способности. Това поставя на колене традиционните мерила за заслуга и поражда въпроси за актуалността на човешкия интелект и креативност.
Второ, достъпът до ИИ инструменти става критичен фактор за определяне на индивидуалната заслуга. Тези, които имат достъп до ИИ, придобиват съществено предимство, независимо от техните лични способности, поради подобрените възможности на тези инструменти.
Трето, ИИ системите, обучени на исторически данни, могат да поддържат и дори да засилват предразсъдъците, налични в тези данни, което води до дискриминационни резултати в различни области, като наемане, правоприлагане и кредитиране.
Четвърто, въздействието на ИИ върху работната сила е значително. Способността на ИИ да автоматизира рутинни задачи може да измести работни места и да създаде поларизация в работната сила, отблъсквайки индивидите към висококвалифицирани, високо платени роли или нискоквалифицирани, ниско платени роли. Това увеличава социалните различия, тъй като тези, които нямат достъп до високо образование и обучение, се отбляскват към по-ниско платени роли.
Пето, неясната природа на мнозина ИИ алгоритми и концентрацията на власт в няколко големи технологични гиганта предизвикват отговорността на ИИ системите. В меритократично общество индивидите трябва да разбират критериите, по които се оценяват техните усилия и таланти. Въпреки това сложността и неясността на ИИ алгоритмите правят трудно за индивидите да продвижат или да предизвикват решенията, вземани от ИИ, разрушавайки меритократичния идеал.
Накрая, технологичните гиганти с достъп до огромни количества данни имат отлично предимство в обучението на по-сложни и точни ИИ модели. Тази данна хегемония им позволява да установят стандартите за това, което представлява заслуга, потенциално отстранивайки по-малките играчи с новаторски идеи, които липсват на подобни данни.
С оглед на тези напредъци в ИИ, преизчисляването на меритокрацията изисква изчерпателно разбиране на взаимодействието между технологията и обществените структури. То изисква преднамерено преосмисляне на това как се дефинира и възнаграждава заслугата, когато ИИ инструментите могат и да повишат човешките възможности, и да задълбочат съществуващите неравенства.
The source of the article is from the blog klikeri.rs