Favian MarshОблачните услуги може да изглеждат като съвременно изобретение, но техните корени са по-дълбоки, отколкото много хора осъзнават. Основите на това, което наричаме облачно компютриране, могат да бъдат проследени до 60-те години на миналия век. Концепцията първоначално беше замислена от Дж. С. Р. Ликлайдер с работата му по ARPANET, която беше проектирана да свързва хора и данни от всяко място по всяко време. Неговата идея беше основана на понятието за „интергалактическа компютърна мрежа“, визия, която обхваща същността на съвременното облачно компютриране.
По същото време един компютърен учен на име Джон Макафи, който е измислил термина „изкуствен интелект“, също предложи компютрите да се предоставят като публична услуга, подобно на електричеството или водата. Тази идея положи основите за мисленето за компютърни ресурси, които могат да бъдат споделяни и управлявани външно, което е основен принцип на облачното компютриране.
Практическото прилагане на облачното компютриране, такова каквото го познаваме сега, започна да придобива форма в края на 90-те години на миналия век и началото на 2000-те. През 1999 г. Salesforce.com пионерствува концепцията за предоставяне на корпоративни приложения чрез интернет, а през 2002 г. Amazon стартира своите услуги за електронна търговия, което в крайна сметка доведе до развитието на Amazon Web Services (AWS) през 2006 г.
Днес облачното компютриране е критична инфраструктура както за бизнеса, така и за индивидуалните потребители, улеснявайки мащабируем и на поиск достъп до широка гама от компютърни ресурси. Неговите корени може да започват в визионерските идеи на 60-те години, но растежът му през последните десетилетия подчертава важността му в дигиталната ера.
Разкриване на облака: Скритите спорове и въздействия на облачното компютриране
Въпреки че развитието на облачното компютриране е добре документирано, няколко по-малко известни въпроси и трансформиращи ефекти върху обществата и икономиките доминират в разговора днес. С възхода на облачното компютриране се появиха и загрижености около защитата на данните и сигурността. Колко сигурни са нашите данни в облака? Този въпрос терзае много потребители и бизнеси, тъй като заглавията за нарушения на данните често се появяват, предизвиквайки доставчиците да укрепват мерките за сигурност.
Освен това облачните услуги разчитат в значителна степен на обширни дата центрове, които имат съществено влияние върху околната среда. Консумацията на енергия, необходима за захранване и охлаждане на тези центрове, допринася за дебати около екологичната устойчивост. Усилията за смекчаване на тези въздействия, като използването на възобновяеми източници на енергия, печелят популярност, но варират в процента на приемане по целия свят.
На обществено ниво облачното компютриране драстично променя ландшафта на работните места, особено в IT сектора. От една страна, то генерира роли, изискващи експертиза в управлението на облака и киберсигурността, докато от друга страна традиционните IT роли са изправени пред излишък поради остарели вътрешни системи.
Освен това, с нарастващото увеличаване на дистанционната работа, облачните услуги подкрепят работата от разстояние, променяйки динамиката на работата и предлагайки гъвкавост. Въпреки това, те биха могли, неволно, да увеличат цифровото разделение, особено в региони с ограничен достъп до интернет.
Така че, кога облачното компютриране наистина започна да революционизира индустриите? Въпреки че концептуалните му корени се намират в 60-те години, осезаемото му въздействие се увеличи едва през последните две десетилетия.
За повече информация, посетете: Amazon Web Services, Salesforce.
