Революциониране на мониторинга на солението с изкуствен интелектной технологии

Един иновативен изследователски екип, воден от професорите Рю Джи-уон, Ким Хе-уон и Ким Се-джун в Бунданг Националната болница на Сеул, представи революционна технология, която оценява консумацията на сол от снимки на храна чрез анализ на изкуствен интелект.

Прекомерният прием на сол е известен рисков фактор за сърдечносъдовни заболявания като хипертония и миокарден инфаркт, както и за хронични системни състояния като бъбречна недостатъчност, рак на стомаха и остеопороза. Въпреки препоръката на Световната здравна организация за дневен прием на сол от 2 000 мг, средният дневен прием в Южна Корея надхвърля този насок почти 1,6 пъти, подчертавайки необходимостта от осведоменост и управление.

До момента точното наблюдение на приема на сол е било предизвикателство поради неизпълнимостта на детайлното документиране на списъци с храна и количества, консумирани при всяко хранене. Настоящите методи като „24-часовият тест за натриеви соли“, извършван по време на хоспитализацията за състояния, изискващи ограничение на солта, се смятат за най-точни, но водят до затруднения.

Във връзка с това екипът на професорите Рю, Ким и Ким използва напредъка в областта на изкуствения интелект, за да потвърди полезността на оценяването на натриевия прием от снимки на храна. С помощта на модели на изкуствения интелект, които разпознават хранителните продукти, ги класифицират и измерват порциите, екипът показа, че сравняването на разликите в съдържанието на сол преди и след храненето позволява точно оценяване на натриевия прием.

Изследването включваше заснемане на снимки на храна преди и след хранене на хоспитализирани пациенти в Бунданг Националната болница на Сеул и сравняване на изчисления от изкуствения интелект натриев прием с резултатите от тестовете за натриеви соли за 24 часа. Резултатите потвърдиха, че при вземане предвид променливи като пол, възраст, бъбречна функция и употреба на диуретици, анализът на изкуствения интелект дава резултати, които добре отразяват тези на теста с урина. Оттам, екипът успешно извлече уравнение, което прогнозира реалните резултати от теста за урина, използвайки оценения от изкуствения интелект натриев прием и оценена скорост на гломерулната филтрация.

Това изследване подчертава потенциала за използване на технологията на изкуствения интелект за удобен мониторинг на натриевия прием сред пациентите в болниците, с бъдещи разработки, които се очаква да разширят приложенията му в ежедневието. Професор Рю подчерта простотата на заснемане на снимки на храна преди и след хранене посредством приложения за смартфони, което го прави по-лесен за използване, отколкото ръчното водене на записи или анкети. Професор Ким подчерта важността на управлението на приема на сол в ежедневието с цел предотвратяване на усложнения, свързани с хипертонията, заключвайки, че технологията за измерване на натриев прием с изкуствен интелект може да служи като ценен инструмент в този смисъл. Публикувани в международното списание за здравни изследвания „JMIR Formative Research“, тези резултати представляват значителна стъпка към преобразяването на мониторинга на приема на сол чрез иновативни решения с изкуствен интелект.

Един иновативен изследователски екип, воден от професорите Рю Джи-уон, Ким Хе-уон и Ким Се-джун в Бунданг Националната болница на Сеул, представи революционна технология, която оценява консумацията на сол от снимки на храна чрез анализ на изкуствен интелект.

Прекомерният прием на сол е известен рисков фактор за сърдечносъдовни заболявания като хипертония и миокарден инфаркт, както и за хронични системни състояния като бъбречна недостатъчност, рак на стомаха и остеопороза. Въпреки препоръката на Световната здравна организация за дневен прием на сол от 2 000 мг, средният дневен прием в Южна Корея надхвърля този насок почти 1,6 пъти, подчертавайки необходимостта от осведоменост и управление.

Ключови въпроси и отговори:
1. Какви са най-съществените предимства на използването на технологията на изкуствения интелект за мониторинг на приема на сол?
– Използването на технологията на изкуствения интелект позволява удобна и точна оценка на приема на сол от снимки на храна, като се елиминира необходимостта от неудобно ръчно документиране.

2. Какви са основните предизвикателства, свързани с въвеждането на технологията на изкуствения интелект за мониторинг на приема на сол?
– Осигуряването на точността на алгоритмите на изкуствения интелект за разпознаване на храни, правилното им класифициране и измерване на порциите остава критично предизвикателство.

Предимства:
Едно от големите предимства на революционирането на мониторинга на приема на сол чрез технологията на изкуствения интелект е потенциалът за безпроблемно интегриране в ежедневието. Чрез простото заснемане на снимки на храна чрез приложения за смартфони, хората могат лесно да проследяват своята консумация на натрий без нужда от детайлно съхранение на записи. Този потребителски подход насърчава осведомеността и насърчава по-доброто управление на приема на сол, като крайната цел е намаляването на риска от свързани със здравето усложнения.

Недостатъци:
Въпреки че технологията на изкуствения интелект предлага удобство и ефективност, може да възникнат предизвикателства като точност на алгоритмите, загриженост за лични данни и проблеми с достъпността. Осигуряването на надеждността и прецизността на моделите на изкуствения интелект при оценяването на натриевия прием от разнообразни храни и порции е от съществено значение за ефективния мониторинг. Освен това, решаването на проблемите по отношение на поверителността и сигурността на мерките за защита на чувствителни здравословни данни, събирани чрез приложения на изкуствения интелект, е от съществено значение.

Внедряването на технологията на изкуствения интелект в мониторинга на приема на сол представлява обещаваща практика за напредъците в здравеопазването и насърчаването на предпазни мерки срещу рисковете, свързани с консумацията на сол. Докато изследванията продължават да изследват потенциала на изкуствения интелект за подобряване на диетичния мониторинг и управлението, колаборациите между здравни професионалисти, технолози и политици ще бъдат от ключово значение за справяне с предизвикателствата и максимизиране на ползите от този иновативен подход.

За повече информация относно приложенията на изкуствения интелект в здравеопазването и храненето, посетете официалния уебсайт на Болница на Националния университет в Сеул.

The source of the article is from the blog zaman.co.at

Privacy policy
Contact