Милиарди години преди, денят на Земята беше по-малко от 13 часа. Днес постепенното удължаване на дните ни произлиза от магнетичната връзка между Луната и нашите океани.
Луната, вечно присъстваща на небето на Земята, управлява приливите и отливите с лекото си гравитационно влакане, хвърляйки бледо светило, което озарява нощни живи същества. През цялата история цивилизациите синхронизират календарите си с лунните цикли, докато същества като топчета от тор навигират, използвайки отразната светлина на Луната.
Повече от прост спътник на небесните тела, теориите предполагат, че Луната има ключова роля във формирането на условията, необходими за живот на нашата планета, може би дори като катализатор за възникване на самия живот. Нейната ексцентрична орбита около Земята влияе върху различните климатични системи, които определят света ни днес.
Докато Луната обикаля Земята, тя постепенно се отдалечава от нас в явление, наречено „лунно отдалечаване“. С точно измерване на движението й, учените са установили, че Луната в момента се отдалечава от нас със скорост от 3.8 см годишно, постепенно удължавайки дните ни в процеса.
Този фин преход е прямо следствие от приливните сили. Гравитационното взаимодействие между Земята и Луната прави океаните да се надуват, създавайки високи и ниски приливи. Обаче по-бързото въртене на Земята спрямо орбитата на Луната води до триене в движещите се океани, което влачи водата. Този теглене постепенно изтощава въртящата се енергия на Земята, забавяйки въртенето ѝ, докато Луната печели орбитална височина.