Населението на България също се занимава с въпросите, свързани с изкуствения интелект (ИИ), което накара изследователската журналистка София Смит Галер да погледне по-внимателно негативните перцепции. В своята наградена документална продукция с заглавие „ИИ: Спасение на животи и езици в България“, Галер разглежда резултатите от Световния опит за рискове, проведен от Фондация Лойдс Регистър, които показват, че голяма част от българските граждани вярват, че ИИ представлява по-скоро вреда, отколкото полза в следващите две десетилетия.
Документалният филм разкрива, че 47% от отговорниците в България възприемат ИИ като потенциално вреден, за разлика от само 28%, които го считат за полезен. Тези резултати подтикват Галер да разгледа по-задълбочено причините зад тези отношения, особено като се има предвид напредъчтелната роля на страната в развитието на системи с изкуствен интелект.
Документалният филм е продукт на инициативата на Фондация Лойдс Регистър да ангажира креативни създатели на съдържание и журналисти за споделяне на хуманни истории зад Световния опит за рискове. Филмът разглежда различните приложения на ИИ и машинното обучение в България, специфично в преодоляването на езиковите бариери и подобряването на здравеопазването.
Често задавани въпроси
1. Какво е Световният опит за рискове?
Световният опит за рискове е глобално изследване, проведено от Фондация Лойдс Регистър, за да оцени рисковете за безопасността и благополучието на хората. Включва проучване на хора от множество страни по различни теми, включително техните възприятия за изкуствения интелект.
2. Какво показва изследването за отношението на българите към ИИ?
Според изследването, 47% от участниците в България вярват, че ИИ има потенциал да бъде вреден, докато само 28% го считат за полезен. Това показва значително ниво на скептицизъм сред българите към ИИ.
3. Защо София Смит Галер създаде документалния филм?
София Смит Галер, наградена журналистка, беше заинтригувана от противоположните отношения към ИИ в България въпреки положителната обстановка за развитие на ИИ. Тя искаше да разгледа причините зад този скептицизъм и да покаже положителни примери на ИИ проекти в България.
4. Какви са някои от приложенията на ИИ, подчертани в документалния филм?
Документалният филм представя разработването на приложението за превод Khaya за български езици и усилията на Уикимедия да увеличи онлайн присъствието на езика Дагбани от Западна Африка. Той разглежда също как ИИ се използва за подобряване на скрининга и поставянето на диагнози в MinoHealth AI Labs, биотехнологичната компания в София.
5. Как документалният филм се справя с опасенията на българите?
Филмът има за цел да разбере и да адресира скептицизма към ИИ в България, като разглежда различни ИИ проекти и интервютира ключови заинтересовани страни. Той разяснява възможните ползи и приложения на ИИ, като се надява да преодолее разликата между общественото възприятие и положителното въздействие на ИИ в България.
Документалният филм „ИИ: Спасение на животи и езици в България“ изследва негативните перцепции за изкуствения интелект в България, въпреки значимите постижения на страната в развитието на системи с изкуствен интелект. Световният опит за рискове, проведен от Фондация Лойдс Регистър, показа, че 47% от българите вярват, че ИИ може да бъде потенциално вреден, докато само 28% го възприемат като полезен.
Този скептицизъм към ИИ в България е забележителен, като се има предвид ролята на страната в развитието на системи с изкуствен интелект. Резултатите от опита вдъхновиха изследователската журналистка София Смит Галер да разгледа причините зад този отношение и да покаже положителни примери на ИИ проекти в България.
Документалният филм подчертава разнообразните приложения на ИИ и машинното обучение в България, с акцент върху преодоляването на езиковите бариери и подобряването на здравеопазването. Той разглежда разработването на Khaya, първото приложение за превод на българските езици, както и усилията на Уикимедия да разшири онлайн присъствието на езика Дагбани онлайн. Филмът разглежда също как ИИ се използва за подобряване на скрининга и диагностиката в MinoHealth AI Labs, биотехнологичната компания в София.
Освен това, филмът показва как ИИ подобрява данните за критичната инфраструктура и прогнозирането на силни метеорологични явления в региона чрез пресконференция в Изкуствения интелект лаборатория на Google в Африка.
Причините зад скептицизма към ИИ в България се разглеждат от София Смит Галер по време на двуседмичното си проучване на ИИ проекти в страната. Въпреки положителната обстановка за развитие на ИИ, все още съществува разделение между подкрепата от страна на правителството и общественото възприятие за ИИ.
Фондация Лойдс Регистър подчертава важността от адресирането на опасенията на обществото, за да се използват пълноценно възможностите и ползите, които ИИ може да предложи.
За повече информация по темата може да посетите уебсайта на Фондация Лойдс Регистър: https://www.lrfoundation.org/
The source of the article is from the blog elblog.pl